Брой 2/2024, Статии

Реактивен артит – рядка проява на Clostridioides difficile инфекция – с принос на един случай

Публикувана на от admin

К. Лисички, В.Габровска, В. Кендерова

АСК УМБАЛ „Токуда“, Клиника по педиатрия

Резюме

Реактивният артрит е асептичен остър възпалителен артрит, който възниква след инфекция, при която причинителят се намира извън ставата. Най-често се развива след чревни инфекции, причинени от Salmonella, Shigella, Yersinia, Campylobacter, много по-рядко след Clostridioides (Clostridium) difficile колит. В литературата до момента са описани само 7 случая на Clostridioides difficile реактивен артрит (CDРкА) в детска възраст. Развива се реакция на имунната система към антигени на CD, които преминават през чревната лигавица и проникват в кръвообращението. Активира се оста интерлевкин – 23/интерлевкин – 17 със стимулация на В-лимфоцитите и производство на антитела. Ролята на HLA – B27 антигена е неясна, като за разлика от останалите категории реактивен артрит, тук над 40% от пациентите са HLA – B27 негативни. Наблюдава се асиметричен олигоартрит предимно на долните крайници 1-2 седмици след гастроинтестиналните симптоми. Може да бъде по мигриращ или кумулативен тип и продължава средно 1 до 4 седмици. Основните екстраартикуларни прояви са фебрилитет и кожни обриви с различна характеристика, включително уртикариални. Лабораторните изследвания обикновено установяват нормални или увеличени острофазови реактанти, негативни антинуклеарни антитела и ревматоидни фактори. Диагнозата се поставя на базата на диагностични критерии, изискващи наличието на стерилен възпалителен артрит, развиващ се в хода на и/или предшестван от диария/колит, в съчетание с предходно антибиотично лечение, установяване на CD или неговите токсини в изпражненията и отсъствие на алтернативно обяснение. Лечението се провежда с метронидазол, ванкомицин и нестероидни противовъзпалителни средства, прогнозата е добра. Представяме клиничен случай на момиче на 5 год. възраст, с нормална преморбидна анамнеза. Двукратно провеждана антибиотична терапия (с аугментин и ксимебак) за период от 40 дни поради инфекция с повръщане и след това остър тонзилит. На 5-тия ден след спиране на втория антибиотичен курс се изявяват фебрилитет, диарични изхождания и сърбящ, уртикариоподобен обрив, проведено лечение с метилпреднизолон еднократно и пробиотици. Рутинните микробиологични изследвания за патогенна чревна флора са негативни. Два дни по-късно, на седмия ден от началото на диарията, детето е със субфебрилна температура, уртикариален обрив по лицето и гърба и силна болка в лявата колянна и тазобедрена стави с нарушаване на походката. Установени са умерено повишени острофазови показатели за възпаление и е започнато лечение с волтарен и аугментин (три приема), който след получаване на положителен резултат за CD от фецес (скрининг и токсин A и B) е сменен с метронидазол. В следващите 48 часа се изявява мигриращ артрит със засягане последователно на дясната колянна и двете гривнени стави. След 10 – дневно болнично лечение се наблюдава негативиране на ставния синдром и нормализиране на показателите на възпаление, в изпражненията не се установява CD. В следващите 2 месеца детето е без оплаквания.

To access this content, you must purchase Годишен абонамент.

Библиография

  1. Kingsley G., J. Sieper. Third international workshop on reactive arthritis. An overview. Annals of the Rheumatic Diseases. 1996;55(8):564–584.
  2. Cappella M., F. Pugliese, A. Zucchini et al. Clostridium difficile Enterocolitis and Reactive Arthritis: A Case Report and Review of the Literature. Case Rep Pediatr. 2016;2016:1591753. doi:10.1155/2016/1591753.
  3. Zimmermann O., H. Köchel, W. Bohne et al.  A Case Report and Review of the Literature: Reactive Arthritis Caused by Clostridioides difficile ribotype 027. Front. Microbiol., 16 February 2022. Sec. Infectious Agents and Disease. Volume 13 – 2022 | https://doi.org/10.3389/fmicb.2022.837422.
  4. Horton D., B. Strom, M. Putt et al. Epidemiology of Clostridium difficile Infection-Associated Reactive Arthritis in Children: An Underdiagnosed, Potentially Morbid Condition. JAMA Pediatr. 2016 Jul 5;170(7):e160217. doi: 10.1001/jamapediatrics.2016.0217. Epub 2016 Jul 5. PMID: 27182697; PMCID: PMC5069192.
  5. Garrigues P., T. de Roux, E. Georgilopoulos et al. (2017). Arthrite réactionelle à Clostridium difficile: à propos de deux observations et revue de la littérature. Rev. Med. Interne. 38, 551–554. doi: 10.1016/j.revmed.2016.12.015.
  6. Reinholz A., D. Mannuru, D. Bande et al. (2021). Reactive arthritis: an unusual presentation of acute Clostridioides difficile colitis. BMJ Case Rep. 14:e240890. doi: 10.1136/bcr-2020-240890.
  7. Marwat A., H. Mehmood, A. Hussain еt al. (2018). Clostridium difficile colitis leading to reactive arthritis: a rare complication associated with a common disease. J. Investig. Med. High Impact Case Rep. 6:2324709618767689. doi: 10.1177/2324709618767689.
  8. Basnet N., S. Thapaliya, S. Shrotriya et al. Extraintestinal Clostridium difficile infection: scrotal abscess. Anaerobe. 2020;61:102147.
  9. Chaudhry R., S. Khullar, N. Arif et al. Clostridioides difficile from intracardiac vegetation. Anaerobe. 2021;69:102350.
  10. Hudhaiah D., N. Elhadi. Prevalence and genotypes of nosocomial Clostridium difficile infections in the Eastern Province of the Kingdom of Saudi Arabia: a multi-centre prospective study. J Clin Diagnostic Res. 2019;13(3):16–20.
  11. Obaid N., A. Alhifany. Clostridioides difficile infections in Saudi Arabia: where are we standing? Saudi Pharm J. 2020;28(9):1118–1121.
  12. Saber T., Y. Hawash, K. Ismail et al. Prevalence, toxin gene profile, genotypes and antibiotic susceptibility of Clostridium difficile in a tertiary care hospital in Taif, Saudi Arabia. Indian J Med Microbiol. 2020;38(2):176–182.
  13. Alqurashi M., B. Madani, M. Mursi et al. Clostridioides difficile Bacteraemia and Septic Arthritis in a Sickle Cell Disease Patient. Eur J Case Rep Intern Med. 2022;9(3):003243. Published 2022 Mar 17. doi:10.12890/2022_003243.
  14. Cron, R., P. Gordon. (1997). Reactive arthritis to Clostridium difficile in a child. West J. Med. 166, 419–421.
  15. Finger, D.,  J. Neubauer. (1997). Reactive arthritis following Clostridium difficile colitis in a 3-year-old patient. J. Clin. Rheumatol. 3, 102–104. doi: 10.1097/00124743-199704000-00007.
  16. Bentaleb I., K. Abdelghani, S. Rostom et al. Reactive Arthritis: Update. Curr Clin Micro Rpt 7, 124–132 (2020). https://doi.org/10.1007/s40588-020-00152-6.
  17. Swift D.  Cl. difficile-Related Reactive Arthritis Misdiagnosed in Kids. JAMA Pediatr. Published online May 16, 2016.
  18. Polat M., A. Tapısız, B. Derinkuyu et al. A rare case of clostridium difficile infection-associated reactive arthritis J Pediatr Inf 2018;12(4):e161-e163.
  19. Rand K., J. Yau, K. He et al. Pediatric Reactive Arthritis Due to Clostridioides difficile Infection. Clinical Pediatrics. 2022;61(9):649-653. doi:10.1177/00099228221098977.

Адрес за кореспонденция:

Аджибадем Сити Клиник болница Токуда

Детска клиника

Бул. „Никола Вапцаров“ №51Б.

1407, София

България

kalinlisichki@abv.bg