Брой 3/2023, Статии

Генетичен скрининг при деца със синдромна краниосиностоза

Публикувана на от admin

Т. Делчев1, С. Хаджидекова2, Ц. Велева1,С. Бичев3, М. Средкова1,И. Бонева4, Д. Авджиева-Тзавелла1

1Отделение по Клинична генетика, СБАЛДБ„Проф. Иван Митев“, Медицински университет-София
2Катедра по Медицинска генетика – СБАЛАГ Майчин дом, Медицински университет-София
3Национална Генетична Лаборатория – СБАЛАГ Майчин дом, Медицински университет-София
4Цитогенетична Лаборатория, СБАЛДБ„Проф. Иван Митев“, Медицински университет-Софияв

Резюме

Синдромната краниосиностоза е хетерогенно, генетично детерминирано състояние, което се характеризира с преждевременна осификация на един или повече от черепно-мозъчните шевове. Това може да доведе до краниофациален дисморфизъм, повишено вътречерепно налягане, нервно-психично изоставане.

В опит да изясним етиологията на синдромната краниосиностоза, изследвахме 99 деца, хоспитализирани в Отделението по Клинична генетика на СБАЛДБ от 2017 до 2021 година.Генетичният скрининг при децата се проведе чрез: конвенционална цитогенетика, мултиплексна лиганд-зависима сондова амплификация (MLPA) и сравнителна геномна хибридизацияс микрочипове (aCGH).

Сравнителната геномна хибридизация установи патологични находки при 17.9% от децата. MLPA скринингът откри дефекти при 10 (10.37%) от децата, –докато конвенционалното кариотипиране установи находки при 12 (12.37%) от децата При пет от децата с нормален кариотип се установиха субмикроскопски хромозомни аберации.

Системният генетичен скрининг при деца със синдромна краниосиностоза показа сравнително висока честота на субмикроскопските хромозомни аберации. Дупликациите се срещаха по-често, което доказва водещата роля на тези дефекти в патогенезата на синдромната краниосиностоза. Генетичната хетерогенност на това състояние се потвърди от голямото разнообразие на патологични находки на различните нива на изследване. Установиха се асоцииации между определени гени и хромозомни региони със синдромна краниосиностоза.

Ключови думи: краниосиностоза, генетичен скрининг, синдромна, субмикроскопски аберации

To access this content, you must purchase Годишен абонамент.

Библиография

  1. Бояджиев С, Янева Н, Симеонов Е: Молекулярна генетика на краниосиностозата. Сп. Педиатрия Том 4, 2015, 3–14
  2. Cohen MM, MacLean RE: Craniosynostosis: Diagnosis, Evaluation, and Management, 2nd ed. Oxford, Oxford University Press, 2000.
  3. Jehee FS, Krepischi-Santos AC, Rocha K.M, et. al. High frequency of submicroscopic chromosomal imbalances in patients with syndromic craniosynostosis detected by a combined approach of microsatellite segregation analysis, multiplex ligation-dependent probe amplification and array-based comparative genome hybridization, J Med Genet 2008;45:447–450. doi:10.1136/jmg.2007.057042
  4. Wilkie A, Byren C, Hurst J.A et. al– Prevalence and Complications of Single-Gene and Chromosomal Disorders in Craniosynostosis, American Academy of Pediatrics, April 2010, doi:10.1542/peds.2009-3491
  5. Lattanzi W, Barba M, Boyadjiev S.A: Genetic advances in craniosynostosis, American Journal of Medical Genetics, Jan 2017, DOI: 10.1002/ajmg.a.38159
  6. Passos-Bueno M.R, Sertié A, Jehee FS et. al Genetics of Craniosynostosis: Genes, Syndromes, Mutations and Genotype-Phenotype Correlations. Front Oral Biol. Basel, Karger, 2008, 12: 107–143
  7. Siu A, Rogers G, Myseros J, et. alUnilateral coronal craniosynostosis and Down syndrome. Report of two cases. J Neurosurg Pediatrics 2014 13:568–571
  8. Seemanova E, Sperling K, Neitzel H, et. alNijmegen breakage syndrome (NBS) with neurological abnormalities and without chromosomal instability. J Med Genet 2019; 43:218–224. doi: 10.1136/jmg.2005.035287
  9. Lattanzi W, Bukvic N, Barba M, et. alGenetic basis of single-suture synostoses: genes, chromosomes, and clinical implications. Childs Nerv Syst (2012) 28:1301–1310. DOI 10.1007/s00381-012-1781-1
  10. Atli Emine I, Sinem Y, Engin A, et. al A Pilot Study of Identification Genetic Background of Craniosynostosis Cases. Journal of Craniofacial Surgery: May 2021 – Volume 32 – Issue 3 – p 1059-1062 doi: 10.1097/SCS.0000000000007285
  11. Wentzel C, Fernström M, Ohrner Y, et. al Clinical variability of the 22q11.2 duplication syndrome. Eur J Med Genet. 2008 Nov-Dec;51(6):501-10. doi: 10.1016/j.ejmg.2008.07.005.
  12. Kylat RI. 22q11.2 Microduplication: An Enigmatic Genetic Disorder. J Pediatr Genet. 2018 Sep;7(3):138-142. doi: 10.1055/s-0038-1655754
  13. Morimoto M, An B, Ogami A, et. alCase Report: Infantile spasms in a patient with Williams syndrome and craniosynostosis. Japan, Kyoto, Epilepsia 2003, 44(11):1459-1462
  14. Ueda K, Yamada J, Takemoto O, Okamoto N. Clinical report Eight patients with Williams syndrome and craniosynostosis. European Journal of Medical Genetics 2015, 58: 355-357
  15. Douglas J, Hanks S, Temple IK, et. al NSD1 mutations are the major cause of Sotos syndrome and occur in some cases of Weaver syndrome but are rare in other overgrowth phenotypes. Am J Hum Genet 2003; 72:132–143.
  16. Nie X, Luukko K,Kettunen P: FGF signalling in craniofacial development and developmental disorders. J. Oral Diseases, Vol.12, Issue 2, 2006: 102-111
  17. Sarovic D, Vujotic L, Craniosynostosis, PhD thesis, University of Belgrade School of Medicine, Belgrade 2015
  18. Koolen D.A, Morgan A, de Vries B.B. Koolen de-Vries Syndrome. GeneReviews June 2019. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK24676/
  19. Zollino M, Marangi G, Ponzi E, et. al Intragenic KANSL1 mutations and chromosome 17q21.31 deletions: broadening the clinical spectrum and genotype–phenotype correlations in a large cohort of patients. J Med Genet 2015; 0:1–11. doi:10.1136/jmedgenet-2015-103184.
  20. Brunetti-Pierri N, Berg JS, Scaglia F, et. al Recurrent reciprocal 1q21.1 deletions and duplications associated with microcephaly or macrocephaly and developmental and behavioral abnormalities. Nat Genet. 2008 Dec;40(12):1466-71. doi: 10.1038/ng.279.
  21. Rosenfeld JA, Traylor RN, Schaefer GB, et. al 1q21.1 Study Group. Proximal microdeletions and microduplications of 1q21.1 contribute to variable abnormal phenotypes. Eur J Hum Genet. 2012 Jul;20(7):754-61. doi: 10.1038/ejhg.2012.6.
  22. Huber RS, Houlihan D, Filter K. Dubowitz syndrome: a review and implications for cognitive, behavioral, and psychological features. J Clin Med Res. 2011 Jul 26;3(4):147-55. doi: 10.4021/jocmr581w.
  23. Youngs EL, Hellings JA, Butler MG. A clinical report and further delineation of the 14q32 deletion syndrome. Clin Dysmorphol. 2011 Jul;20(3):143-147. doi: 10.1097/MCD.0b013e3283438200
  24. Brisset S, Capri Y, Briand-Suleau A, et. al Inherited 1q21.1q21.2 duplication and 16p11.2 deletion: a two-hit case with more severe clinical manifestations. Eur J Med Genet. 2015 Sep;58(9):497-501. doi: 10.1016/j.ejmg.2015.07.001.

Адрес за кореспонденция:

Отделение по Клинична генетика,

СБАЛДБ – ЕАД проф. Иван Митев,

Медицински университет-София,

бул. “Акад. Иван Гешов”, 11  

e-mail: trayan_delchev@abv.bg