Брой 1/2026, Статии

Генетични аспекти на синдрома на Уест – представяне на два клинични случая и обзор на литературата

Публикувана на от admin

Т. Панева1, Г. Тачева1,2, В. Върбанова1,2, М. Кръстева1, Д. Стаматов1, Алб. Тодорова3, Т. Тодоров4, Игл. Йорданова4, И. Литвиненко1,2

1СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев”, Клиника по детска неврология 2Медицински университет – София, Катедра по педиатрия 3Медицински университет – София, Катедра по медицинска химия и биохимия 4ГМДЛ „Геника“ и СМДЛ „Геномен център България“, София

Резюме

Синдромът на Уест или синдром на инфантилни епилептични спазми представлява възрастово-специфична епилептична енцефалопатия с три основни клинични белега – хипсаритмия в електроенцефалограма, епилептични пристъпи по типа на инфантилни спазми и изоставане/регрес в нервно-психическото развитие при засегнатите кърмачета.

Според Интернационалната лига срещу епилепсията етиологичното изясняване на диагнозата изисква провеждането на магнитно-резонансна томография на централна нервна система, генетичен анализ и метаболитни изследвания. Невроизобразяващите методи откриват подлежаща патология при 1/3 до ½ от пациентите – най-често се касае за хипоксемично-исхемична енцефалопатия, вродени малоформации на централната нервна система, перинатални съдови инциденти или туберозна склероза. Най-разпространените кандидат-гени, свързани с развитие на синдром на инфантилни епилептични спазми, са ARX1 и CDKL5 гените, а сред хромозомните аномалии – тризомия 21. Генетичният спектър на заболяването се разширява с откриването на генни варианти в STXBP, KCNQ2, GRIN2B, GRIN2A гените.

Съвременният диагностично-терапевтичен подход при пациентите със синдром на инфантилни епилептични спазми налага рутинното използване на генетичните методи в клиничната практика. Разкриването на етиологията позволява приложението на таргетна терапия, прогнозиране на клиничния ход, както и задълбочено познаване на молекулярния механизъм на заболяването.

Статията има за цел да представи два клинични случая на пациенти с рядка генетично обоснована причина за синдром на Уест и възможностите за тяхното медикаментозно повлияване.

Ключови думи: епилепсия, цялостно екзомно секвениране, рефрактерна епилепсия, енцефалопатия на развитието и епилептична енцефалопатия, синдром с епилептични инфантилни спазми

To access this content, you must purchase Годишен абонамент.

Библиография

  1. Pavone P, Polizzi A, Marino SD, et al. West syndrome: a comprehensive review. Neurol Sci. 2020;41(12):3547-3562. doi:10.1007/s10072-020-04600-5.

2. Zuberi SM, Wirrell E, Yozawitz E, et al. ILAE classification and definition of epilepsy syndromes with onset in neonates and infants: Position statement by the ILAE Task Force on Nosology and Definitions. Epilepsia. 2022;63(6):1349-1397. doi:10.1111/epi.17239.

3. Osborne JP, Edwards SW, Dietrich Alber F, et al. The underlying etiology of infantile spasms (West syndrome): Information from the International Collaborative Infantile Spasms Study (ICISS). Epilepsia. 2019;60(9):1861-1869. doi:10.1111/epi.16305.

4. Alrifai MT, AlShaya MA, Abulaban A, Alfadhel M. Hereditary neurometabolic causes of infantile spasms in 80 children presenting to a tertiary care center. Pediatr Neurol. 2014;51(3):390-397. doi:10.1016/j.pediatrneurol.2014.05.015.

5. Yuskaitis CJ, Ruzhnikov MRZ, Howell KB, et al. Infantile Spasms of Unknown Cause: Predictors of Outcome and Genotype-Phenotype Correlation. Pediatr Neurol. 2018;87:48-56. doi:10.1016/j.pediatrneurol.2018.04.012.

6. Scheffer IE, Bennett CA, Gill D, et al. Exome sequencing for patients with developmental and epileptic encephalopathies in clinical practice. Dev Med Child Neurol. 2023;65(1):50-57. doi:10.1111/dmcn.15308.

7. Rodak M, Jonderko M, Rozwadowska P, Machnikowska-Sokołowska M, Paprocka J. CDKL5 Deficiency Disorder (CDD)-Rare Presentation in Male. Children (Basel). 2022;9(12):1806. Published 2022 Nov 24. doi:10.3390/children9121806.

8. Liang JS, Huang H, Wang JS, Lu JF. Phenotypic manifestations between male and female children with CDKL5 mutations. Brain Dev. 2019;41(9):783-789. doi:10.1016/j.braindev.2019.05.003.

9. Demarest ST, Olson HE, Moss A, et al. CDKL5 deficiency disorder: Relationship between genotype, epilepsy, cortical visual impairment, and development. Epilepsia. 2019;60(8):1733-1742. doi:10.1111/epi.16285.

10. Darra F, Monchelato M, Loos M, et al. CDKL5-associated developmental and epileptic encephalopathy: A long-term, longitudinal electroclinical study of 22 cases. Epilepsy Res. 2023;190:107098. doi:10.1016/j.eplepsyres.2023.107098.

11. Wong VC, Kwong AK. CDKL5 variant in a boy with infantile epileptic encephalopathy: case report. Brain Dev. 2015;37(4):446-448. doi:10.1016/j.braindev.2014.07.003.

12. Akamine S, Ishizaki Y, Sakai Y, et al. A male case with CDKL5-associated encephalopathy manifesting transient methylmalonic acidemia. Eur J Med Genet. 2018;61(8):451-454. doi:10.1016/j.ejmg.2018.03.003.

13. Olson HE, Demarest S, Pestana-Knight E, et al. Epileptic spasms in CDKL5 deficiency disorder: Delayed treatment and poor response to first-line therapies. Epilepsia. 2023;64(7):1821-1832. doi:10.1111/epi.17630.

14. Daniels C, Greene C, Smith L, et al. CDKL5 deficiency disorder and other infantile-onset genetic epilepsies. Dev Med Child Neurol. 2024;66(4):456-468. doi:10.1111/dmcn.15747.

15. Todorov, T., Todorova, A., Avdjieva, D., Dimova, P., Angelova, L., Tincheva, R., & Mitev, V. (2010). Clinical and molecular data on mental retardation in Bulgaria. Balkan Journal of Medical Genetics, 13(2), 11.

16. Siri B, Varesio C, Freri E, et al. CDKL5 deficiency disorder in males: Five new variants and review of the literature. Eur J Paediatr Neurol. 2021;33:9-20. doi:10.1016/j.ejpn.2021.04.007.

17. Wong K, Junaid M, Alexander S, et al. Caregiver Perspective of Benefits and Side Effects of Anti-Seizure Medications in CDKL5 Deficiency Disorder from an International Database. CNS Drugs. 2024;38(9):719-732. doi:10.1007/s40263-024-01105-z.

18. Olson HE, Daniels CI, Haviland I, et al. Current neurologic treatment and emerging therapies in CDKL5 deficiency disorder. J Neurodev Disord. 2021;13(1):40. Published 2021 Sep 16. doi:10.1186/s11689-021-09384-z.

19. Dell’Isola GB, Siciliano M, D’Onofrio G, et al. Ganaxolone in Epilepsy: Insights into a Neurosteroid-Based Therapy. Epilepsy Res. Published online September 25, 2025. doi:10.1016/j.eplepsyres.2025.107669.

20. Knight EMP, Amin S, Bahi-Buisson N, et al. Safety and efficacy of ganaxolone in patients with CDKL5 deficiency disorder: results from the double-blind phase of a randomised, placebo-controlled, phase 3 trial. Lancet Neurol. 2022;21(5):417-427. doi:10.1016/S1474-4422(22)00077-1.

21. Olson HE, Amin S, Bahi-Buisson N, et al. Long-term treatment with ganaxolone for seizures associated with cyclin-dependent kinase-like 5 deficiency disorder: Two-year open-label extension follow-up. Epilepsia. 2024;65(1):37-45. doi:10.1111/epi.17826.

22. Suzuki H, Yoshida T, Morisada N, et al. De novo NSF mutations cause early infantile epileptic encephalopathy. Ann Clin Transl Neurol. 2019;6(11):2334-2339. doi:10.1002/acn3.50917.

23. Hayashi T, Yano N, Kora K, et al. Involvement of mTOR pathway in neurodegeneration in NSF-related developmental and epileptic encephalopathy. Hum Mol Genet. 2023;32(10):1683-1697. doi:10.1093/hmg/ddad008.

Адрес за кореспонденция:

Т. Панева

София, бул. „Акад. Иван Гешов“ №11

e-mail: tpaneva22@gmail.com