Брой 4/2025, Статии

Диагностичен алгоритъм при съмнение за медикаментозна свръхчувствителност в детска възраст: имунологични механизми, рискови фактори и поведение

Публикувана на от admin

П. Костова1, Хр. Христов2, Кр. Байнова3

1Клиника по педиатрия, УМБАЛ „Александровска”, Катедра по педиатрия, МУ – София 2Отделение за интензивно лечение на деца, СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ 3Клиника по алергология, Университетска болница „Virgen del Rocío”, Севиля, Испания

Резюме

Медикаментозната свръхчувствителност представлява значим клиничен проблем, особено при пациенти с честа лекарствена експозиция или хронични заболявания. Основните рискови фактори за развитие на лекарствена алергия включват анамнеза за предходни алергични реакции към медикаменти, повтаряща се употреба на лекарства, генетична предразположеност и наличие на определени съпътстващи заболявания. Оценката на такива пациенти изисква систематичен подход, включващ подробна анамнеза за предишни и настоящи реакции, преглед на медицинската документация и анализ на времевата връзка между приложението на медикамента и появата на симптоми. Тази информация се комбинира със знания относно типичните алергични профили на различните класове медикаменти с цел идентифициране на вероятния причинител. In vivo и in vitro тестове могат да бъдат използвани според вида на алергичната реакция.Провокационната проба с медикаменти е „златният стандарт” при съмнение за медикаментозна алергия, особено при неубедителни резултати от кожни и лабораторни тестове. При пациенти с доказана анамнеза за тежки реакции е от особено значение идентифицирането на безопасни алтернативи чрез внимателно проведена провокация. При потвърдена лекарствена алергия терапевтичните възможности включват: прилагане на химически несвързан медикамент, внимателно приложение на сроден медикамент или провеждане на десенсибилизация с отговорния медикамент.

Ключови думи: медикаментозна свръхчувствителност, алергологична диагностика, кожно тестуване, in vitro тестове, лекарствена провокация

To access this content, you must purchase Годишен абонамент.

Библиография

  1. Pichler WJ, Adam J, Watkins S, Wuillemin N, Yun J, Yerly D. Drug Hypersensitivity: How Drugs Stimulate T Cells via Pharmacological Interaction with Immune Receptors. Int Arch Allergy Immunol. 2015;168(1):13-24. doi: 10.1159/000441280. Epub 2015 Nov 3. PMID: 26524432
  2. Pichler WJ. Delayed drug hypersensitivity reactions. Ann Intern Med. 2003;139(8):683-693. doi:10.7326/0003-4819-139-8-200310210-00012
  3. Kumar M, Duraisami K, Chow B. Unlocking the non-IgE-mediated pseudo-allergic reaction. Puzzle with Mas-related G-protein coupled receptor member X2 (MRGPRX2). Cells. 2021;10:1033.
  4. Thong B, Vervloet D. Drug allergies. Available at: https://www.worldallergy.org/education-and-programs/education/allergic-disease-resource-center/professionals/drug-allergies
  5. Thong B, Tan T. Epidemiology and risk factors for drug allergy. Br J Clin Pharmacol.2010;71:684–700.
  6. Jutel M, Agache I et al. Nomenclature of allergic diseases and hypersensitivity reactions: Adapted to modern needs: An EAACI position paper. Allergy. 2023 Nov;78(11):2851-2874. doi: 10.1111/all.15889. Epub 2023 Oct 10. Erratum in: Allergy. 2024 Jan;79(1):269-273.
  7. Demoly P, Adkinson NF, Brockow K, Castells M, Chiriac AM, Greenberger PA, et al. International Consensus on drug allergy. Allergy. 2014 Apr;69(4):420-37.
  8. Kowalik A, de Monestrol I, Sorjonen K, Brockow K, Gülen T. Antibiotic hypersensitivity in cystic fibrosis – Low frequency of anaphylaxis over 16 000 courses. Br J Clin Pharmacol. 2022 Nov;88(11):4845-4853. doi: 10.1111/bcp.15434. Epub 2022 Jun 16. PMID: 35671007; PMCID: PMC9796175
  9. Kurtz KM, Beatty TL, Adkinson NF Jr. Evidence for familial aggregation of immunologic drug reactions. J Allergy Clin Immunol 2000; 105:184
  10. Chung WH, Hung SI, Chen YT. Human leukocyte antigens and drug hypersensitivity. Curr Opin Allergy Clin Immunol 2007; 7:317.
  11. Yang SC, Chen CB, Lin MY, Zhang ZY, Jia XY, Huang M, et al. Genetics of severe cutaneous adverse reactions. Front Med. 2021;8:652091.
  12. Fricke-Galindo I, LLerena A, López-López M. An update on HLA alleles associated with adverse drug reactions. Drug Metab Pers Ther 2017; 32:73.
  13. Cameron SJ, Richmond J. Ampicillin hypersensitivity in lymphatic leukaemia. Scott Med J 1971; 16:425.
  14. Rose EW, McCloskey WW. Glutathione in hypersensitivity to trimethoprim/sulfamethoxazole in patients with HIV infection. Ann Pharmacother 1998; 32:381.
  15. Caubet JC, Kaiser L, Lemaître B, et al. The role of penicillin in benign skin rashes in childhood: a prospective study based on drug rechallenge. J Allergy Clin Immunol 2011; 127:218.
  16. Heymann F, Tacke F. Immunology in the liver–from homeostasis to disease. Nat Rev Gastroenterol Hepatol 2016; 13:88.
  17. Chung WH, Chang WC, Lee YS, et al. Genetic variants associated with phenytoin-related severe cutaneous adverse reactions. JAMA 2014; 312:525.
  18. Swen JJ et al. A 12-gene pharmacogenetic panel to prevent adverse drug reactions: an open-label, multicentre, controlled, cluster-randomised crossover implementation study. Lancet. 2023 Feb 4;401(10374):347-356. doi: 10.1016/S0140-6736(22)01841-4. Erratum in: Lancet. 2023 Aug 26;402(10403):692. doi: 10.1016/S0140-6736(23)01742-7. PMID: 36739136
  19. Проф.Радка Кънева, Геномът на България, Пета научна конференция Генетика в клиничната практика, 5-8 юни 2025, Обзор
  20. Kano Y, Hirahara K, Mitsuyama Y, et al. Utility of the lymphocyte transformation test in the diagnosis of drug sensitivity: dependence on its timing and the type of drug eruption. Allergy 2007; 62:1439.
  21. Seitz CS, Bröcker EB, Trautmann A. Diagnosis of drug hypersensitivity in children and adolescents: discrepancy between physician-based assessment and results of testing. Pediatr Allergy Immunol 2011; 22:405.
  22. Florvaag E, Johansson SG. The pholcodine story. Immunol Allergy Clin North Am 2009; 29:419.
  23. Chung CH, Mirakhur B, Chan E, et al. Cetuximab-induced anaphylaxis and IgE specific for galactose-alpha-1,3-galactose. N Engl J Med 2008; 358:1109.
  24. Commins SP, Satinover SM, Hosen J, et al. Delayed anaphylaxis, angioedema, or urticaria after consumption of red meat in patients with IgE antibodies specific for galactose-alpha-1,3-galactose. J Allergy Clin Immunol 2009; 123:426.
  25. Aberer W, Bircher A, Romano A, et al. Drug provocation testing in the diagnosis of drug hypersensitivity reactions: general considerations. Allergy 2003; 58:854.
  26. Borer-Reinhold M, Haeberli G, Bitzenhofer M, et al. An increase in serum tryptase even below 11.4 ng/mL may indicate a mast cell-mediated hypersensitivity reaction: a prospective study in Hymenoptera venom allergic patients. Clin Exp Allergy 2011; 41:1777.
  27. Mayorga C, Çelik GE et al. Flow-based basophil activation test in immediate drug hypersensitivity. An EAACI task force position paper. Allergy. 2024 Mar;79(3):580-600
  28. Pascal M, Edelman SM, Nopp A, et al. EAACI task force report: a consensus protocol for the basophil activation test for collaboration and external quality assurance. Allergy. 2024;79:290-293. doi:10.1111/all.15907
  29. Soyer O, Sahiner UM, Sekerel BE. Pro and Contra: Provocation Tests in Drug Hypersensitivity. Int J Mol Sci 2017; 18.
  30. Kobashi Y, Abe T, Shigeto E, et al. Desensitization therapy for allergic reactions to antituberculous drugs. Intern Med 2010; 49:2297.
  31. Scherer K, Brockow K, Aberer W, et al. Desensitization in delayed drug hypersensitivity reactions – an EAACI position paper of the Drug Allergy Interest Group. Allergy 2013; 68:844.
  32. Misirlioglu ED, Toyran M, Capanoglu M, et al. Negative predictive value of drug provocation tests in children. Pediatr Allergy Immunol 2014; 25:685.
  33. Demoly P, Romano A, Botelho C, et al. Determining the negative predictive value of provocation tests with beta-lactams. Allergy 2010; 65:327.
  34. MacLaughlin EJ, Saseen JJ, Malone DC. Costs of beta-lactam allergies: selection and costs of antibiotics for patients with a reported beta-lactam allergy. Arch Fam Med 2000; 9:722.
  35. Murray BE. Vancomycin-resistant enterococcal infections. N Engl J Med 2000; 342:710.
  36. Martínez JA, Ruthazer R, Hansjosten K, et al. Role of environmental contamination as a risk factor for acquisition of vancomycin-resistant enterococci in patients treated in a medical intensive care unit. Arch Intern Med 2003; 163:1905.
  37. Brockow K, Aberer W, Atanaskovic-Markovic M, et al. Drug allergy passport and other documentation for patients with drug hypersensitivity – An ENDA/EAACI Drug Allergy Interest Group Position Paper. Allergy 2016; 71:1533.

Адрес за кореспонденция:

П. Костова

Клиника по педиатрия

УМБАЛ „Александровска”,

Катедра по педиатрия, МУ – София

България

е-поща: poli.mu@gmail.com