Брой 3/2025, Статии

Затлъстяване, чревна микробиота, метформин – има ли връзка между тях?

Публикувана на от admin

Е. Вучкова, Й. Узунова

Медицински факултет, СУ „Св. Климент Охридски”, УМБАЛ „Лозенец“

Резюме

Затлъстяването е хронично мултифакторно заболяване, засягащо както деца, така и възрастни. Освен добре известните генетични, хормонални и поведенчески фактори, през последното десетилетие нараства интересът към ролята на чревната микробиота (ЧМ) в развитието на метаболитни нарушения, включително затлъстяване и диабет тип 2.

Целта на настоящия обзор е да се анализира съвременната научна литература относно връзката между състава на чревната микробиота, енергийната хомеостаза и терапевтичния потенциал на метформина.

Установено е, че ЧМ влияе върху енергийния метаболизъм, чувството за ситост и възпалителния отговор чрез синтез на късоверижни мастни киселини (SCFA), взаимодействие с нервната система и регулация на чревната бариера. Нарушеният микробен баланс (дисбиоза) се асоциира с метаболитен синдром и инсулинова резистентност.

Метформинът, утвърден в терапията на диабет тип 2, проявява благоприятен ефект върху ЧМ – увеличава популацията на Akkermansia muciniphila и Lactobacillus, потиска проинфламаторни бактерии и намалява чревната пропускливост. Чрез тези механизми той потенциално влияе и върху телесното тегло.

Натрупват се доказателства, че част от хипогликемичния ефект на метформина се медиира от промени в ЧМ. Това открива нови перспективи за използване на медикамента не само при диабет, но и при състояния, свързани със затлъстяване и микробен дисбаланс.

Ключови думи: затлъстяване, чревна микробиота, метформин, дисбиоза, инсулинова резистентност

To access this content, you must purchase Годишен абонамент.

Библиография

  1. Tiwari A, Daley SF, Balasundaram P. Obesity in pediatric patients. In: StatPearls. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2023 Mar 8. PMID: 34033388.
  2. Tirthani E, Said MS, Rehman A. Genetics and obesity. In: StatPearls. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan. PMID: 34424641.
  3. Danaie M, Yeganegi M, Dastgheib SA et al. The interaction of breastfeeding and genetic factors on childhood obesity. Eur J Obstet Gynecol Reprod Biol X. 2024 Aug 9;23:100334. doi:10.1016/j.eurox.2024.100334.
  4. Usheva N, Lateva M, Glacheva S. Breastfeeding and overweight in European preschoolers: The ToyBox Study. Nutrients. 2021, Aug; 13(8):2880. doi:10.3390/nu13082880.
  5. Бакалов Д. Затлъстяване и дисруптори на ендокринната система. Има ли връзка? Medinfo. 2024;(7).
  6. Hermeling L, Steinacker JM, Kobel S. Beyond correlates: the social gradient in childhood overweight. Arch Public Health. 2024;82:3. doi:10.1186/s13690-023-01232-x.
  7. Hayes W, Sahu S. The Human Microbiome: history and future. J. Pharm. Pharm. Sci. 2020, 23, 406–4110.
  8. Geng J, Ni Q, Sun W et al. The links between gut microbiota and obesity and obesity-related diseases. Biomed Pharmacother. 2022 Mar;147:112678. doi:10.1016/j.biopha.2022.112678.
  9. Zsálig D, Berta A, Tóth V et al. A review of the relationship between gut microbiome and obesity. Appl Sci. 2023;13:610. doi:10.3390/app13010610.
  10. Радулова Н. Затлъстяване и депресия – връзката между тях и ролята на микробиома. Medinfo. 2024;(4).
  11. Patloka O, Komprda T, Franke G. Review of the relationships between human gut microbiome, diet, and obesity. Nutrients. 2024 Nov 22;16(23):3996. doi: 10.3390/nu16233996.
  12. Zhang L, Wang P, Huang J et al. Gut microbiota and therapy for obesity and type 2 diabetes. Front Endocrinol (Lausanne). 2024 Mar 26;15:1333778. doi:10.3389/fendo.2024.1333778.
  13. Liang L, Liu L, Zhou W, et al. Gut microbiota-derived butyrate regulates gut mucus barrier repair by activating the macrophage/Wnt/Erk Signaling Pathway. Clin. Sci. 2022;136:291–307. doi: 10.1042/CS20210778.
  14. Lee Y, Kim AH, Kim E, et al. Changes in the gut microbiome influence the hypoglycemic effect of metformin through the altered metabolism of branched-chain and nonessential amino acids. Diabetes Res Clin Pract. 2021 Aug;178:108985. doi:10.1016/j.diabres.2021.108985.
  15. Paz GS, Fernandes J. Metformin, microbiota and health. J Explor Res Pharmacol. 2023;8(1):36-56. doi:10.14218/JERP.2022.00032.
  16. Lee CB, Chae SU, Jo SJ, et al. The relationship between the gut microbiome and metformin as a key for treating type 2 diabetes mellitus. Int J Mol Sci. 2021;22(7):3566. doi:10.3390/ijms22073566.
  17. Cheng M, Ren L, Jia X, et al. Understanding the action mechanisms of metformin in the gastrointestinal tract. Front Pharmacol. 2024 Mar 28;15:1347047. doi:10.3389/fphar.2024.1347047.
  18. Forslund K, Hildebrand F, Nielsen T et. al. Disentangling type 2 diabetes and metformin treatment signatures in the human gut microbiota. Nature. 2015 Dec 10;528(7581):262-266. doi: 10.1038/nature15766. Epub 2015 Dec 2. Erratum in: Nature. 2017 May 3;545(7652):116. doi: 10.1038/nature22318.
  19. Cani PD, de Vos WM. Next-generation beneficial microbes: the case of Akkermansia muciniphila. Front Microbiol. 2017 Sep 22;8:1765. doi:10.3389/fmicb.2017.01765.
  20. Pascale A, Marchesi N, Govoni S et al. The role of gut microbiota in obesity, diabetes mellitus, and effect of metformin: new insights into old diseases. Curr Opin Pharmacol. 2019;49:1-5. doi:10.1016/j.coph.2019.03.012.
  21. Bauer PV, Duca FA, Waise TMZ et al. Metformin alters upper small intestinal microbiota that impact a glucose–SGLT1–sensing glucoregulatory pathway. Cell Metab. 2018 Jan 9;27(1):101–117.e5. doi:10.1016/j.cmet.2017.09.019.

Адрес за кореспонденция:

E. Вучкова

Медицински факултет, СУ “Св. Климент Охридски” – София,

УМБАЛ “Лозенец”

ул. “Козяк” 1

1407, София

e-mail: daniuz@gbg.bg