Брой 3/2025, Статии

Биологична терапия при деца с вродени грешки на имунитета

Публикувана на от admin

П. Костова1,2, В. Папочиева1, Д. Митева1,2, М. Шахид3, С. Василева3, Г. Петрова1,2

1Клиника по педиатрия, УМБАЛ „Александровска“ 2Катедра по педиатрия, МУ – София 3Катедра по дерматология и венерология, МУ – София

Резюме

Вродените грешки на имунитета (IEI) представляват хетерогенна група наследствени заболявания, често свързани с повишен риск от инфекции, автоимунитет и злокачествени заболявания. При част от пациентите, особено тези с хипер-IgE синдроми и синдром на Нетертон, се наблюдава рефрактерност към стандартните терапии, което налага използването на таргетни биологични медикаменти. Настоящата статия представя преглед на актуалните биологични терапии при деца с IEI и атопичен фенотип, включително инхибитори на IL-4/IL-13 (дупилумаб), анти-IgE (омализумаб), JAK-инхибитори и блокатори на IL-17/IL-23. Представени са три клинични случая на деца с генетично потвърдени форми на IEI – два със STAT3-хипер-IgE синдром и един със синдром на Нетертон, при които биологичната терапия води до значимо клинично подобрение. Наблюдават се редукция на кожните прояви и честотата на инфекциозните екзацербации, както и подобрение на качеството на живот. Данните подчертават значението на персонализирания подход и ролята на биологичната терапия като ефективна алтернатива при подбрани пациенти с IEI.

Ключови думи: вродени грешки на имунитета, хипер-IgE синдром, синдром на Нетертон, биологична терапия

To access this content, you must purchase Годишен абонамент.

Библиография

  1. Bousfiha AA, Jeddane L, Moundir A, еt al. The 2024 update of IUIS phenotypic classification of human inborn errors of immunity. J Hum Immun 5 May 2025; 1 (1): e20250002.
  2. Milner JD. Primary atopic disorders. Annu Rev Immunol. 2020;38:785–808.
  3. Tsilifis C, Freeman AF, Gennery AR. STAT3 hyper-IgE syndrome—an update and unanswered questions. J Clin Immunol. 2021;41:864–80.
  4. Giancotta C, Colantoni N, Pacillo L, et al. Tailored treatments in inborn errors of immunity associated with atopy (IEIs-A) with skin involvement. Front Pediatr. 2023;11:1129249.
  5. Napolitano M, Fabbrocini G, Neri I, et al. Dupilumab treatment in children aged 6–11 years with atopic dermatitis: a multicentre, real-life study. Paediatr Drugs.2022;24:671–8
  6. Matucci-Cerinic C, Viglizzo G, Pastorino C, et al. Remission of eczema and recovery of Th1 polarization following treatment with Dupilumab in STAT3 hyper IgE syndrome. Pediatr Allergy Immunol. 2022;33:e13770.
  7. Gomes N, Miranda J, Lopes S, et al. Omalizumab in the treatment of hyper-IgE syndrome: 2 case reports. J Investig Allergol Clin Immunol. 2020;30:191–2.
  8. Arasu A, Sharma N, Yazdabadi A, et al. Dual biologic therapy with Omalizumab and Dupilumab for refractory atopic disease. Australas J Dermatol. 2022;63:110–1.
  9. Гешева Н, Михайлова С, Лесичкова С и др.  Ролята на нарушенията в JAK/STAT сигналния път в развитието на първични имунни дефицити,  Мед. преглед, 2017, бр 2, с. 5-8.
  10. Forbes L, Vogel TP, Cooper MA, et al. Jakinibs for the treatment of immune dysregulation in patients with gain-of-function signal transducer and activator of transcription 1 (STAT1) or STAT3 mutations. J Allergy Clin Immunol. 2018;142:1665–9.
  11. Godsel LM, Roth-Carter QR, Koetsier JL, et al. Translational implications of Th17-skewed inflammation due to genetic deficiency of a cadh.
  12. Moutsopoulos NM, Zerbe CS, Wild T, et al. Interleukin-12 and Interleukin-23 blockade in leukocyte adhesion deficiency type 1. N Engl J Med. 2017;376:1141–6.
  13. Bhattacharya S, Marciano BE, Malech HL, et al. Safety and efficacy of ustekinumab in the inflammatory bowel disease of chronic granulomatous disease. Clin Gastroenterol Hepatol. 2022;20:461–464.e2.
  14. Аврамова Б, Влахова И, Константинов Д, Съвременни тенденции в диагностиката и лечението на първичните имунодефицитни състояния, Педиатрия, 2015, бр. 1, с. 15-20.
  15. Наумова Е, Мурджева М, Балева М и др. Първичните имунни дефицити в България – постижения и предизвикателства на Българската асоциация по клинична имунология Год. БАКИ, 2014, с. 16-21.
  16. Михайлова С, Гепева Н, Янкова П и др. Лечение на първичните имунни дефицити Medik Art, 2015, бр 3, с. 52-56.
  17. Magnani A, Semeraro M, Adam F, et al. Long-term safety and efficacy of lentiviral hematopoietic stem/progenitor cell gene therapy for Wiskott-Aldrich syndrome. Nat Med. 2022;28:71–80.

Адрес за кореспонденция:

П. Костова

Клиника по педиатрия, УМБАЛ, “Александровска”

бул. “Aкад. Иван Евстатиев Гешов”, 11

1606, София

е-поща: poli.mu@gmail.com