Брой 2|2025, Статии

По въпроса обструктивна сънна апнея в детска възраст

Публикувана на от admin

Д. Ненчева Ненчева-Миличевич1, Г. Петрова1,2

1Клиника по педиатрия, УМБАЛ „Александровска“ 2Катедра по педиатрия, МУ – София

Резюме

Нарушенията на съня, свързани с дишането, са група състояния, при които е променен моделът на дишане по време на сън – характерни са епизоди на апнея, хипопнея и/или хиповентилация и свързания с тях хипоксичен синдром. Нарушенията варират от хъркане до обструктивна сънна апнея, в зависимост от степента на обструкция на горните дихателни пътища, като около 20% от децата, които хъркат, имат обструктивна сънна апнея (ОСА).

Най-честата форма на нарушения на съня в детска възраст е именно ОСА, при която има повтарящи се епизоди на частична или пълна обструкция на горните дихателни пътища по време на сън. Десатурацията, хиперкапнията и фрагментацията на съня водят до активиране на каскади на възпаление, оксидативен стрес и нарушена симпатикусова активност. Пациентите страдат от неврокогнитивни нарушения от типа на дефицит на вниманието, поведенчески и емоционални промени, затруднения в обучението, засегнати са също сърдечносъдовата система с прояви на ендотелна дисфункция, дисрегулация на артериалното налягане и сърдечно ремоделиране, а при децата с ОСА и затлъстяване е възможно развитие на метаболитен синдром. Високата честота и последствията при нелекувани пациенти са довели до разработване на скринингови програми за идентифициране на рисковите групи и до съвременни методи за диагностика, лечение и проследяване. Златен стандарт за диагностика на ОСА е полисомнографско изследване, проведено в специализирана за целта лаборатория. При деца с ОСА и аденотонзиларна хипертрофия като лечение се препоръчва аденотонзилектомия. В настоящия обзор са представени съвременните насоки за диагностициране и поведение на пациенти с ОСА.

Ключови думи: обструктивна сънна апнея, нарушения на съня, свързани с дишането, индекс апнея-хипопнея, полисомнография, аденотонзилектомия

To access this content, you must purchase Годишен абонамент.

Библиография

  1. Тасков Д, Миланова М. Скрининг за обструктивна сънна апнея при неврологична популация пациенти. Българска неврология. 2020;21(3):111-4.
  2. Тасков Д. Нарушения на дишането по време на сън при някои неврологични заболявания [автореферат]. София: Медицински университет София; 2021.
  3. Solano-Pérez E, Coso C, Castillo-García M, et al. Diagnosis and treatment of sleep apnea in children: A future perspective is needed. Biomedicines. 2023;11:1708.
  4. Garde A, Gibson N, Samuels M, et al. Recent advances in pediatric sleep disordered breathing. Breathe. 2022;18:220151.
  5. Gozal P, O’Brien LM. Snoring and obstructive sleep apnea in children: Why should we treat? Pediatr Respir Rev. 2004;5 Suppl A:S371-6.
  6. Chang S, Chae K. Obstructive sleep apnea syndrome in children: Epidemiology, pathophysiology, diagnosis and sequelae. Korean J Pediatr. 2010;53(10):863–71.
  7. Verhulst S, Kaditis A. Obstructive sleep apnoea in children. Eur Respir Mon. 2011;7(3):240–7. doi:10.1183/20734735.021810.
  8. Marcus CL, Brooks LJ, Draper KA, Gozal D, et al. Diagnosis and management of childhood obstructive sleep apnea syndrome. Pediatrics. 2012;130(3):576–84. doi:10.1542/peds.2012-1671.
  9. Savini S, Ciorba A, Bianchini C, et al. Assessment of obstructive sleep apnoea (OSA) in children: an update. Acta Otorhinolaryngol Ital. 2019;39(5):289–97. doi:10.14639/0392-100X-N0262.
  10. Quinlan C, Beck S. Obstructive sleep apnea syndrome. In: Textbook Pediatric Pulmonology. 2024. p. 603–16.
  11. Polytarchou A, Moudaki A, Van de Perck E, et al. An update on diagnosis and management of obstructive sleep apnoea in the first 2 years of life. Eur Respir Rev. 2024;33:230121. doi:10.1183/16000617.0121-2023.
  12. Lo Bue A, Salvaggio A, Insalaco G. Obstructive sleep apnea in developmental age: A narrative review. Eur J Pediatr. 2020;179:357–65.
  13. Baldassari CM, Lam DJ, Ishman SL, et al. Expert consensus statement: Pediatric drug-induced sleep endoscopy. Otolaryngol Head Neck Surg. 2021;165:578–91.
  14. Love H, Slaven JE, Mitchell RM, et al. Outcomes of OSA in surgically naive young children with and without DISE-identified laryngomalacia. Int J Pediatr Otorhinolaryngol. 2020;138:110351.
  15. Fauroux B, Abel F, Amaddeo A, et al. ERS statement on paediatric long-term noninvasive respiratory support. Eur Respir J. 2022;59:2101404.
  16. Bitners A, Arens R. Evaluation and management of children with obstructive sleep apnea syndrome. Lung. 2020;198(2):257–70. doi:10.1007/s0048-020-00342-5.
  17. Tauber D. Updates on the management of pediatric obstructive sleep apnea. OMI Seminar. 2022. Pediatric Pulmonology.
  18. Gozal D, Kheirandish-Gozal L. The multiple challenges of obstructive sleep apnea in children: Morbidity and treatment. Curr Opin Pediatr. 2008;20(6):654–8. doi:10.1097/MOP.0b013e328316ec2d.
  19. Musso MF, Lindsey HM, Wilde EA, et al. Volumetric brain magnetic resonance imaging analysis in children with obstructive sleep apnea. Int J Pediatr Otorhinolaryngol. 2020;138:110369.
  20. Lushington K, Kennedy D, Martin J, et al. Quality-of-life but not behavior improves 48-months post-adenotonsillectomy in children with SDB. Sleep Med. 2021;81:418–29.
  21. Hai Y, Kou W, Gu Z, et al. Obstructive sleep apnea affects the psychological and behavioural development of children: A case-control study. J Sleep Res. 2024;33(1):e13924.
  22. Kuhle S, Hofmann DU, Mitra S, et al. Anti-inflammatory medications for obstructive sleep apnoea in children. Cochrane Database Syst Rev. 2020;1:CD007074. doi:10.1002/14651858.CD007074.pub3.
  23. Yılmaz M, Onrat E, Altuntaş A, et al. The effects of tonsillectomy and adenoidectomy on pulmonary arterial pressure in children. Am J Otolaryngol. 2005;26(1):18–21. doi:10.1016/j.amjoto.2004.06.008.
  24. Kaditis AG, Alonso Alvarez ML, Boudewyns A, et al. Obstructive sleep disordered breathing in 2- to 18-year-old children: Diagnosis and management. Eur Respir J. 2016;47:69–94.
  25. Brooks DM, Kelly A, Sorkin JD, et al. The relationship between sleep-disordered breathing, blood pressure, and urinary cortisol and catecholamines in children. J Clin Sleep Med. 2020;16:907–16.
  26. Chan KCC, Au CT, Hui LL, et al. Childhood OSA is an independent determinant of blood pressure in adulthood: Longitudinal follow-up study. Thorax. 2020;75:422–31.
  27. Redline S, Storfer-Isser A, Rosen CL, et al. Association between metabolic syndrome and sleep-disordered breathing in adolescents. Am J Respir Crit Care Med. 2007;176(4):401–8.
  28. Kuhle S, Hofmann DU, Mitra S, et al. Anti-inflammatory medications for obstructive sleep apnoea in children. Cochrane Database Syst Rev. 2020;1:CD007074. doi:10.1002/14651858.CD007074.pub3.

Адрес за кореспонденция:

УМБАЛ „Александровска“, Клиника по педиатрия

ул. „Св. Георги Софийски“ 1, София

e-mail: diana_nencheva@yahoo.com