Брой 4/2024, Статии

Дихателна недостатъчност в детска възраст – прояви и алгоритъм за поведение

Публикувана на от admin

Л. Бозаджиева1,2, Л. Димитрова1,2, Т. Панева1,2, Т. Тенева1,2, Г. Петрова2,3

1Отделение за интензивно лечение на деца, СБАЛДБ „проф. Иван Митeв“
2Катедра по педиатрия, МУ-София

3 Клиника попедиатрия, УМБАЛ „Александровска“

Резюме

РЕЗЮМЕ: Заболяванията на дихателната система остават най-честата причина за възникване на дихателна недостатъчност, като тя може да бъде проява и на дисфункция на други органи и системи.  Острата дихателна недостатъчност е спешно състояние в педиатричната практика, което често налага хоспитализация в интензивно отделение  с необходимост от дихателно подпомагане и кислородотерапия. Водещо за поведението при пациентите с дихателна недостатъчност е клиничната картина като правилната ѝ преценка е предпоставка за разпознаване на критично болните деца и навременно започване на лечението. Необходим е систематизиран подход за оценка на пациентите, който включва клинико-лабораторни и инструментални методи за доказване на синдрома на дихателна недостатъчност.  При дихателна недостатъчност е задължително да се започне лечение, дори преди установяване на етиологията. С началното лечение се цели намаляване хипоксемията и хиповентилацията, като спрямо водещия тип нарушение се инициира кислородотерапия и дихателно подпомагане. В настоящия обзор се представя алгоритъм за оценка и поведение, чрез който да се стабилизира състоянието на децата с остра дихателна недостатъчност. Първа стъпка в първичната обработка на пациентите е осигуряване на проходимостта на дихателните пътища и стабилизиране на хемодинамиката, като последващото поведение следва протокол за лечение на подлежащата причина.

Ключови думи: дихателна недостатъчност, хипоксемия, хиповентилация, дихателно подпомагане, кислородотерапия

To access this content, you must purchase Годишен абонамент.

Библиография

  1. Vargas Muñoz SM, De Vivero Haddad S, Beltran AM, etal A. Incidence, etiology, sociodemographic and clinical characterization of acute respiratory failure in pediatric patients at a high-altitude city: A multicenter cohort study. Front Pediatr. 2022 Dec 15;10:1009375. doi: 10.3389/fped.2022.1009375. PMID: 36619524; PMCID: PMC9815757.
  2. Янков И, Шмилев Т. Дихателна недостатъчност. Клинична пулмология в детска възраст, Второ издание, 2017. ISBN: 978-954-9666-69-4
  3. Friedman ML, Nitu ME. Acute Respiratory Failure in Children. Pediatr Ann. 2018 Jul 1;47(7):e268-e273. doi: 10.3928/19382359-20180625-01. PMID: 30001440.
  4. Jeena PM, An approach to the child in respiratory distress, SA Fam Pract 2008;50(3):32-37
  5. Габерова К, Кетев К, Пачева И. и съавт.Острадихателнанедостатъчностпри синдрома на Guillain-Barre, овладяна с механична вентилация; Наука пулмология, 14, 2019, N 4, ISSN 1312-8302 , с. 13-21
  6. Стоичкова С., Симов В., Банчев А, и съавт.. Случай на кърмаче с уникална за региона на България мутация в IGHMBP2 гена, водеща до тежка клинична изява на рядкото заболяване спинална мускулна атрофия с респираторен дистрес тип 1, Педиатрия, 62, 2022, N 3, ISSN 0479-7876 , с. 32-34,
  7. Мумджиев  Н.Диференциална диагноза на детски болести, Първо издание, 2004. ISBN: 954-9301-01X
  8. Узунова Д. Дихателна недостатъчност при новородени, MEDINFO, 23, 2022, N 2, ISSN 1314-0345 , с. 40-45
  9. Springer C Sh, Priestly A M, Huh W J.Pediatric respiratory failure, Pediatrics: Cardiac Disease and Critical Care Medicine, Dec 5, 2022
  10. Lohano PD, Baloch SH, Gowa MA, Raza SJ, Soomro L, Nawaz H. Correlation Between the Ratio of Oxygen Saturation to Fraction of Inspired Oxygen and the Ratio of Partial Pressure of Oxygen to Fraction of Inspired Oxygen in Detection and Risk Stratification of Pediatric Acute Respiratory Distress Syndrome. Cureus. 2021 Sep 28;13(9):e18353. doi: 10.7759/cureus.18353. PMID: 34725605; PMCID: PMC8555751.
  11. Лазова С, Цочева ИПоведениепридеца с диспнея и проявинареспираторендистрес – ролянатриажа и педиатърананивоспешенпедиатриченкабинет, детскашоковазала и стационар, Спешна медицина, 24, 2021, N 1, ISSN 0861-9964 , с. 48-57
  12. Dieckmann R A.; Brownstein D ; Gausche-Hill M. The Pediatric Assessment Triangle: A Novel Approach for the Rapid Evaluation of Children. Pediatric Emergency Care 26(4):p 312-315, April 2010. | DOI: 10.1097/PEC.0b013e3181d6db37
  13. Jayashree M, Singhi SC. Initial assessment and triage in ER. Indian J Pediatr. 2011 Sep;78(9):1100-8. doi: 10.1007/s12098-011-0411-3. Epub 2011 May 8. PMID: 21553208.
  14. Guideline: Updates on Paediatric Emergency Triage, Assessment and Treatment: Care of Critically-Ill Children. Geneva: World Health Organization; 2016. 3, Evidence and recommendations. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK350533/
  15. Walsh BK, Smallwood CD. Pediatric Oxygen Therapy: A Review and Update. Respir Care. 2017 Jun;62(6):645-661. doi: 10.4187/respcare.05245. PMID: 28546370.
  16. Associação de Medicina Intensiva Brasileira. Insuficiênca Respiratória Aguda In: Fundamentos em Terapia Intensiva. 2ª Ed.. REVINTER Ltda 277 p. 2000.
  17. Myers TR, American Association for Respiratory Care. AARC clinical practice guideline: selection of an oxygen delivery device for neonatal and pediatric patients: 2002 revision and update. Respir Care 2002;47(6):707–716.
  18. Finer NN, Bates R, Tomat P. Low flow oxygen delivery via nasal cannula to neonates. Pediatr Pulmonol 1996;21(1):48–51.
  19. Kacmarek RM, Stoller JK, Heuer AJ, Egan DF. Egan’s fundamentals of respiratory care. St. Louis, Missouri: Elsevier/Mosby; 2013:868–870.
  20. Nunn JF. Conscious volunteers developed hypoxemia and pulmonary collapse when breathing air and oxygen at reduced lung volume. Anesthesiology 2003;98(1):258–259.
  21. Cunningham S, Rodriguez A, Adams T, Boyd KA, et al. Oxygen saturation targets in infants with bronchiolitis (BIDS): a double-blind, randomised, equivalence trial. Lancet 2015;386(9998):1041–1048.
  22. Kwon JW. High-flow nasal cannula oxygen therapy in children: a clinical review. Clin Exp Pediatr. 2020 Jan;63(1):3-7. doi: 10.3345/kjp.2019.00626. Epub 2019 Oct 28. PMID: 31999912; PMCID: PMC7027347
  23. Деспотова-Толева В, Вентилаторна / оксигенационна терапия в детскавъзраст, под редакцията на проф. А. Атанасов 2002, : ISBN:954-9806-38-3
  24. Bellani G, Laffey JG, Pham T, et al. Noninvasive Ventilation of Patients with Acute Respiratory Distress Syndrome. Insights from the LUNG SAFE Study. Am J Respir Crit Care Med. 2017 Jan 1;195(1):67-77. doi: 10.1164/rccm.201606-1306OC. PMID: 27753501.
  25. Петкова Д. Неинвазивна вентилация при лечение на пациенти с остра дихателна недостатъчност, INSPIRO 2009, брой 2 (6), стр. 2-11
  26. Rochwerg B, Brochard L, Elliott MW, et al. Official ERS/ATS clinical practice guidelines: noninvasive ventilation for acute respiratory failure. Eur Respir J. 2017 Aug 31;50(2):1602426. doi: 10.1183/13993003.02426-2016. PMID: 28860265.
  27. Girou E, Schortgen F, Delclaux C et al. Association of noninvasive ventilation with nosocomial infections and survival in critically ill patients. JAMA 2000; 284: 2361–2367
  28. Nelson K, Neuman I M, Nagler J. Pulmonary emergencies, Fleisher ad Ludwid’s textbook of Pediatric Emergency medicine. Fleisher and Ludwig’s Textbook of pediatric emergency medicine, Seventh Edition, 2016
  29. International Consensus Conferences in Intensive Care Medicine: Noninvasive positive pressure ventilation in acute respiratory failure. Am J Respir Crit Care Med 2001; 163:283.
  30. Myatra NS, Airway management in the critically ill. Mechanical Ventilation from Pathophysiology to Clinical Evidencе,Bellani G. 2022; https://doi.org/10.1007/978-3-030-93401-9

Адрес за кореспонденция:

СБАЛДБ “проф. Д-р Иван Митев“,
Медицински университет – София
Бул. Акад. Иван Ев. Гешов 11
1606, София

еmail: bozadzhieva.l@gmail.com

тел. 0896112963