Брой 1/2024, Статии

Ентезит-свързан артрит в детска и юношеска възраст- съвременни методи за определяне на активност и прогноза

Публикувана на от admin

В. Железова- Минева, Б. Върбанова

МУ Варна, Катедра Педиатрия, УМБАЛ ,,Света Марина“ Варна

Резюме

Увод: Ентезит-свързаният артрит (ЕСА) представлява една от категориите на Ювенилен идиопатичен артрит (ЮИА). ЕСА съставлява 11-16% от случаите на ЮИА. 

Цел: Представяне както на вече утвърдени, така и на потенциални прогностични маркери и маркери за активност при деца и юноши с ЕСА. 

Методи: Определяне на активността и прогнозата на заболяването е от голямо значение за оценката на клинициста и терапевтичния му подход. Към момента не е утвърден единен маркер за определяне
на активността на ЮИА. Широко използвани са скалата JADAS, JSpADA, лаборатони маркери като CRP, СУЕ. Макар и с по-малка честота се използват и други маркери за възпалителна активност: фекален калпротектин, матриксни металопротеина, интерлевкини. Основни прогностични маркери за ЕCА, са броят и видът на засегнатите стави, засягането на аксиалния скелет. Иновация в маркерите за активност и прогноза при ЮИА, включително и ЕCА са микроРНК-ите. 

Резултати: Много проучвания в световен мащаб през последните години доказват потенциала на някои микроРНК-и като епигенетични маркери за активност и прогноза при пациенти с ЕCА. 

Заключение: Определянето на терапевтичния подход при пациенти с ЕCА се основава на базата на маркери за активност и наличие на лоши прогностични маркери. Утвърждаванетo на някои микроРНК-и като прогностични маркери и маркери за активност е един нов и все още недобре познат
път към по-ранна диагноза и лечение. 

Ключови думи: ентезит-свързан артрит, активност, прогноза, маркери, микроРНК 

To access this content, you must purchase Годишен абонамент.

Библиография

  1. Tse S., Colbert R.A. Enthesitis- related artritis. Textbook of pediatric rheumatology, eight edition.Elsevier. 2021, 250-267
  2.  Onel K.B., Horton D.B., Lovell DJ et al. 2021 American College of Rheumatology Guideline for theTreatment of Juvenile Idiopathic Arthritis: Therapeutic Approaches for Oligoarthritis, Temporomandibular Joint Arthritis, and Systemic Juvenile Idiopathic Arthritis. 74, 2022, 553-569
  3. Weiss P.,  Diagnosis and treatment of enthesitis-related arthritis, Dove press journal: Adolesc health Med Ther. 3, 2012, 67-74
  4. Flato  B,  Hoffmann-Vold A.,  Reiff  A,  et al. Long-term outcome and prognostic factors in enthesitis-related arthritis: a case-control study. Arthritis Rheum. 54(11), 2006, 3573–3582
  5. Hahn Y.S., Enthesitis-related Arthritis, J Rheum Dis, 25(4), 2018, 221-230
  6.  Weiss P.,  Colbert R.A.,  Xiao R., et al. Development and Retrospective Validation of the Juvenile Spondyloarthritis Disease Activity (JSpADA) Index, Arthritis Care Res (Hoboken). 66(12), 2014, 1775–1782
  7. Beukelman T. , Patkar N.M., Saag K. et al. 2011 American College of Rheumatology recommendations for the treatment of juvenile idiopathic arthritis: initiation and safety monitoring of therapeutic agents for the treatment of arthritis and systemic features. Arthritis care & research, 63 (4), 2011, 465-82
  8. Petty R. Growing Pains: The ILAR Classification of Juvenile Idiopathic Arthritis; The Journal of Rheumatology 28(5), 2001,927-928
  9. Tirelli F.,  Xiao R.,  Brandon T. et al. Determinants of disease activity change over time in Enthesitis related arthritis: effect of structured outcome monitoring and clinical decision support, Pediatr Rheumatol Online J.18(1), 2020, 79-80
  10. Consolaro А.,  Giancane G.,   Schiappapietra B., et. al. Clinical outcome measures in juvenile idiopathic arthritis. Pediatric Rheumatology, 14(23), 2016, 1-8
  11. Foell D., Däbritz J.. Biomarkers in Juvenile Idiopathic Arthritis: Translating Disease Mechanisms into Diagnostic Tools. Advances in rheumatology. 9(1), 2011, 8-15
  12. Ганева M., Биомаркери при ювенилен идиопатичен артрит, Дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен ‘‘доктор“ по научна специалност ,,Педиатрия“, Медицински университет София 2017г., 80-83
  13.  Pathirana W,1  Chubb P,1,2 Gillett M,1,* ; Faecal Calprotectin; Clin Biochem Rev. 39(3), 2018, 77–90
  14. Lamot L  ,  Miler M ,  Vukojević R , et al The Increased Levels of Fecal Calprotectin in Children With Active Enthesitis Related Arthritis and MRI Signs of Sacroiliitis: The Results of a Single Center Cross-Sectional Exploratory Study in Juvenile Idiopathic Arthritis Patients. Front Med. 8, 2021, 1-8
  15. Magrey M.,  Haqqi T.,  Haseeb A.; Identification of plasma microRNA expression profile in radiographic axial spondyloarthritis—a pilot study. Clinical Rheumatology. 35(5), 2016, 1323–1327
  16. Sanchez C.P., Ugalde P.F, Ruiz-Limon P. et al. Circulating microRNAs as potential biomarkers of disease activity and structural damage in ankylosing spondylitis patients. Human Molecular Genetics. 27(5), 2018, 875-890
  17. Fotoh D.S., Noreldin R.I., Rizk M.S. RNA-451a and miRNA-125a Expression Levels in Ankylosing Spondylitis: Impact on Disease Diagnosis, Prognosis, and Outcomes. Journal of immunology research. 2020, 1-8, https://doi.org/10.1155/2020/2180913
  18. Yildirim T., Yesilada E., Eren F. et al. Assessment of plasma microRNA potentials as a non-invasive biomarker in patients with axial spondyloarthropathy. European Review for Medical and Pharmacological Sciences. 25(2), 2021, 620-625
  19. Valenti M.T.,  Carbonare L.D.,  Mottes M.. Role of microRNAs in progenitor cell commitment and osteogenic differentiation in health and disease. International Journal of Molecular Medicine. 41(5), 2018, 2441-2449
  20. Mistry R.R.,1  Patro P,2  Agarwal V., Enthesitis-related arthritis: current perspectives, Open Access Rheumatol. 25(11), 2019, 19–31
  21. Motta  F., Carena M.C., Selmi C. et. al. MicroRNAs in ankylosing spondylitis: Function, potential and challenges, Journal of Translational Autoimmunity. 3, 2020, 1-5
  22.  Furst D.E., LouiE J.S . Targeting inflammatory pathways in axial spondyloarthritis. Arthritis Research & Therapy  21(135), 2019, 1-15
  23. Jahangir М., Kahrizi М.S., Natami  M. MicroRNA-155 acts as a potential prognostic and diagnostic factor in patients with ankylosing spondylitis by modulating SOCS3, Mol Biol Rep. 50 (1), 2023, 553-563

Адрес за кореспонденция:

Катедра Педиатрия, УМБАЛ “Света Марина” – Варна 

Бул, “Христо Смирненски”, 1 

9010, Варна 

e-mail: veronika_zhelezova@abv.bg