Брой 3/2022, Статии

Мозъчна реорганизация в двигателната система при пациенти с хемиплегична церебрална парализа

Публикувана на от admin

К. Габерова1,2, И. Пачева1,2, Н. Сираков3, Е. Тимова2, И. Иванов1,2

1Катедра по Педиатрия и медицинска генетика, МУ-Пловдив
2Клиника по Педиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“, гр. Пловдив
3Катедра по Образна диагностика, дентална алергология и физиотерапия, МУ-Пловдив

Резюме

Въведение: Двигателният дефицит е задължителен симптом при пациенти с хемиплегична церебрална парализа. Определянето на факторите, обуславящи различна степен на този дефицит, е обект на редица проучвания. Напредъкът на невронауката дава възможност за тази цел да бъдат използвани in vivo методи, определящи както мозъчната структура (морфометрия) чрез структурна магнитно-резонансна томография, така и функционалната реорганизация на корово ниво.

Цел: Да се оцени мозъчната невропластичност в двигателната система след едностранна мозъчна лезия, настъпила в ранните етапи от развитието на човешкия мозък и зависимостта й от характеристиките на мозъчната лезия.

Материал и методи: В периода 2017-2021г са проведени магнитно-резонансна томография и функционална магнитно-резонансна томография с двигателна парадигма за паретичната (унифицирано дясна) ръка при 44 пациента с  хемиплегична церебрална парализа с MACS 1-3 и IQ > 50 (средна възраст – 15г.7мес.в.; мъжки пол-24, женски-20) и 42 здрави участници (средна възраст 16 г.в.; съотв. мъжки пол – 20, женски пол – 22). Чрез морфометрия са определени морфологичните характеристики на лезията (големина и тип), а чрез функционална магнитно-резонансна томография коровата активация при двигателна задача в контролната и пациентската групи, разликите между двете групи и зависимостта й от характеристиките на лезията.

Резултати: При разгледаната от нас група пациенти с хемиплегична церебрална парализа се установяват шест типа лезии, като най-чести и с най-голям обем са артериалните исхемични инсулти. Мозъчната реорганизация на двигателната функция при пациентите с ХЦП е разнообразна – ипси-, би- или контралатерална на изследвания крайник за разлика от здравите контроли, където тя е само контралатерална. При по-малки по обем и при субкортикални доминира ипсилезионната (контралатерална на паретичната ръка) активация.

Изводи: ХЦП възниква в резултат на разнообразни лезии. Кортикалната организация на двигателната функция за паретичния горен крайник при пациенти с хемиплегична церебрална парализа също е разнообразна, като зависи от морфологичните характеристики на лезията – големина и тип.

Ключови думи: хемиплегична церебрална парализа, морфометрия, фМРТ, невропластичност.

To access this content, you must purchase Годишен абонамент.

Библиография

  1. Божинова В., Чавдаров И., Миланов И. Нaционален консенсус за диагностика, рехабилитация, лечение и администриране на деца с церебрална парализа. Българска неврология. 2019;20(S5).
  2. Piovesana AM, Moura-Ribeiro MV, Zanardi V, Goncalves VM. Hemiparetic cerebral palsy: etiological risk factors and neuroimaging. Arq Neuropsiquiatr. 2001;59(1):29-34.
  3. Eyre JA. Corticospinal tract development and its plasticity after perinatal injury. Neuroscience and biobehavioral reviews. 2007;31(8):1136-49.
  4. Staudt M. (Re-)organization of the developing human brain following periventricular white matter lesions. Neuroscience and biobehavioral reviews. 2007;31(8):1150-6.
  5. Staudt M, Gerloff C, Grodd W, Holthausen H, Niemann G, Krägeloh-Mann I. Reorganization in congenital hemiparesis acquired at different gestational ages. Ann Neurol. 2004;56(6):854-63.
  6. Staudt M, Grodd W, Gerloff C, Erb M, Stitz J, Krageloh-Mann I. Two types of ipsilateral reorganization in congenital hemiparesis: a TMS and fMRI study. Brain : a journal of neurology. 2002;125(Pt 10):2222-37.
  7. Cao Y, Vikingstad EM, Huttenlocher PR, Towle VL, Levin DN. Functional magnetic resonance studies of the reorganization of the human hand sensorimotor area after unilateral brain injury in the perinatal period. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America. 1994;91(20):9612-6.
  8. Van de Winckel A, Klingels K, Bruyninckx F, Wenderoth N, Peeters R, Sunaert S, et al. How does brain activation differ in children with unilateral cerebral palsy compared to typically developing children, during active and passive movements, and tactile stimulation? An fMRI study. Research in Developmental Disabilities. 2013;34(1):183-97.
  9. Touvykine B, Mansoori BK, Jean-Charles L, Deffeyes J, Quessy S, Dancause N. The Effect of Lesion Size on the Organization of the Ipsilesional and Contralesional Motor Cortex. Neurorehabil Neural Repair. 2016;30(3):280-92.
  10. Mackey A, Stinear C, Stott S, Byblow WD. Upper Limb Function and Cortical Organization in Youth with Unilateral Cerebral Palsy. Frontiers in neurology. 2014;5(117).

Адрес за кореспонденция:

Катедра по Педиатрия и медицинска генетика, 

МУ – Пловдив

бул. “Васил Априлов”, 15A

4000, Пловдив

e-mail: katerina_gaberowa@yahoo.com