Брой 3/2022, Статии

Молибден кофакторен дефицит – заболяване, имитиращо  Хипоксично исхемична енцефалопатия в неонаталния период и последваща Церебрална парализа: представяне на случай с възможности за диагноза и лечение

Публикувана на от admin

И. Пачева1,2, Р. Йорданова1,2, И. Паскалева1,2, М. Панова1,2, Т. Тодоров3, И. Иванов1,2

1Катедра по Педиатрия и Медицинска генетика, МУ-Пловдив
2Клиника по Педиатрия, УМБАЛ“Св. Георги“ – Пловдив
3Генетична Медико-Диагностична Лаборатория „Геника”, София

Резюме

Молибден кофакторен дефицит е рядко автозомно рецесивно метаболитно заболяване, свързано с дефицит на Молибден кофактор и зависимите от него ензими алдехид оксидаза, ксантин оксидаза и сулфит оксидаза. Най-чест е тип А, свързан с мутация в MOCS1. 

Типичната клинична картина е с начало в неонаталния период с чести и резистентни на терапия епилептични пристъпи , с нарушения в мускулния тонус , гълтането, промени в съзнанието, дишането, автономна дисфункция и наподобява хипоксично-исхемична енцефалопатия /ХИЕ/, включително и в образните изследвания. Повечето пациенти без лечение имат фатален край още в първите седмици от живота. Преживелите остават с тежки неврологични последици: спастична квадрипареза, епилепсия и глобално изоставане в НПР. От февруари 2021г има одобрен от FDA лекарствен продукт Fosdenopterin. При започване на терапия преди изява на симптомите или при първите клинични признаци прогнозата се подобрява – децата преживяват и значително се намалява мозъчната увреда, а следователно и тежестта на неврологичните последици. Представя се случай на генетично доказан Молибден кофакторен дефицит с фенотип, имитиращ клинично и образно ХИЕ в неонаталния период и последваща ЦП с тежко изоставане в НПР и епилепсия, завършил летално на 1г. и 10 месечна възраст. Дискутират се възможности за бърза диагноза с цел избягване на потенциални погрешни диагнози и съществуваща вече терапия. Познаването на това заболяване от неонатолозите, педиатрите и детските невролози ще позволи ранно лечение и пренатална диагностика при последваща бременност.

Ключови думи: Молибден кофакторен дефицит; MOCS1ген; хипоксично-исхемична енцефалопатия; церебрална парализа; епилепсия; имитатор

To access this content, you must purchase Годишен абонамент.

Библиография

  1. Huijmans JGM, Schot R, de Klerk JBC, et al. Molybdenum cofactor deficiency: identification of a patient with homozygote mutation in the MOCS3 gene. Am J Mol Genet A. 2017;173(6):1601–1606.
  2. Misko A, Mahtani K, Abbott J, et al. Molybdenum Cofactor Deficiency. 2021. In: Adam MP, Ardinger HH, Pagon RA, et al., eds. GeneReviews® Seattle (WA): University of Washington, Seattle; 1993-2022.
  3. Reiss J, Bonin M, Schwegler H, et al. The pathogenesis of molybdenum cofactor deficiency, its delay by maternal clearance, and its expression pattern in microarray analysis. Mol Genet Metab. 2005; 85:12e20.
  4. Duran M, Beemer FA, van de Heiden C, et al. Combined deficiency of xanthine oxidase and sulphite oxidase: a defect of molybdenum metabolism or transport? J Inherit Metab Dis 1978;1:175–178.
  5. Arnold GL, Grene CL, Stout JP, et al. Molybdenum cofactor deficiency. J Pediatr 1993;123:595–598.
  6. Mechler K, Mountford WK, Hoffmann GF, et al. Ultra-orphan diseases: a quantitative analysis of the natural history of molybdenum cofactor deficiency. Genet Med. 2015;17(12):965-970.
  7. Bayram E, Topcu Y, Karakaya P, et al. Molybdenum cofactor deficiency: review of 12 cases (MoCD and review). Eur J Paediatr Neurol. 2013;17(1):1-6.
  8. Topcu M, Coskun T, Haliloglu G, et al. Molybdenum cofactor deficiency: report of three cases presenting as hypoxic-ischemic encephalopathy. J Child Neurol. 2001;16(4):264-270
  9. Scelsa B, Gasperini S, Righini A, et al. Mild phenotype in Molybdenum cofactor deficiency: A new patient and review of the literature. Mol Genet Genomic Med. 2019;7(6):e657.
  10. Kikuchi K, Hamano S, Mochizuki H, et al. Molybdenum cofactor deficiency mimics cerebral palsy: differentiating factors for diagnosis. Pediatr Neurol. 2012;47(2):147-149.
  11. Zaki MS, Selim L, El‐Bassyouni HT, et al. Molybdenum cofactor and isolated sulphite oxidase deficiencies: Clinical and molecular spectrum among Egyptian patients. Eur J Paediatr Neurol. 2016;  20(5): 714–722.
  12. Serrano M, Lizarraga I, Reiss J, et al. Cranial ultrasound and chronological changes in molybdenum cofactor deficiency. Pediatr Radiol. 2007;37(10):1043-1046.
  13. Appignan BA , Kaye EM, Wolpert SM. CT and MR appearance of the brain in two children with molybdenum cofactor deficiency. American Journal of Neuroradiology.1996; 17(2), 317–320.
  14. Schwahn BC, Van Spronsen FJ, Belaidi AA, et al. Efficacy and safety of cyclic pyranopterin monophosphate substitution in severe molybdenum cofactor deficiency type A: a prospective cohort study. Lancet. 2015 ;386(10007):1955-1963.

Адрес за кореспонденция:

Клиника по Педиатрия, УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив

Бул. “В. Априлов”, 15А

Пловдив

e-mail: inapatcheva@gmail.com